Кристиан Анри
Годфроа е роден през 1948 година в Париж, в семейство на потомствен механик.
От баща си научава, че всичко на този свят може да се поправи и че за всеки
проблем може да се намери решение. Не се проявява като блестящ ученик по
предметите, за които трябва да се зубри, но нерядко се случва да бъде
ненадминат по френски и математика. Отрано се интересува от методите зао
личностно развитие като средство да преодолее
стеснителността и чувството си за неудовлетвореност и да реализира своето
убеждение, че животът крие много възможности за постигане на щастие,
богатство и успех. Спечелва стипендия и започва да учи икономика, но я
изоставя, за да се посвети на виртуалния маркетинг. Основава собствена фирма,
но тя фалира и поглъща всичките му средства. Тогава, заедно с двама приятели,
създава дружество за усъвършенстване на ораторските способности, личностно
развитие и ментална динамика. По-късно основава издателска къща
"Годфроа", която бързо се разраства, но я продава и се установява в
Швейцария, за да се посвети изцяло на писането на книги.
|
Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато
младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да
усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка - отвърнал мъдрецът - Вместо
това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати.
Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо
желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш
осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече
не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А
сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал
пред голяма врата, на която пишело: "ПРОМЕНИ СВЕТА"
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. - Понеже истината е, че
някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и
неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да
моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и
опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща,
но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се - отвърнал принцът - да разграничавам онова, което е в моя власт,
от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото,
което не зависи.
- Хубаво - рекъл старецът. - Използвай силата си, за да влияеш върху нещата,
които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: "ПРОМЕНИ
ДРУГИТЕ"
- Това си и мислех - си рекъл той. - Другите са извор на удоволствие и
радост, но също така и на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у
себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да
изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от
опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих - отвърнал принцът - че другите не са причината, нито изворът на
радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто
са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се
раждат в мен самия.
- Имаш право! - съгласил се мъдрецът. - С това, което събуждат в теб, другите
ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които
будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те
карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на
онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя
си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: "ПРОМЕНИ
СЕБЕ СИ"
- Да! - помислил принцът. - Ако наистина у мен се корени причината за
всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера
си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе
си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази
битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато
отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих - отвърнал принцът - че у нас има неща, които можем да променим, но
също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да
пречупим.
- Добре - казал старият мъдрец.
- Да - продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с
всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще
намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си
отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. - съобщил му мъдрецът. - Но преди да
продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата
има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: "ПРИЕМИ
СЕБЕ СИ"
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен - казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил
преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си,
ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги
приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с
другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих - отвърнал принцът - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си
означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се
приемам такъв, какъвто съм - напълно и безусловно.
- Добре. - казал мъдрецът. - Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да
преминеш през Третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна
на втората и прочел:
"ПРИЕМИ ДРУГИТЕ"
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и
онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но
за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и
грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих - отговорил принцът - че откакто съм в съгласие със себе си, вече
няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях.
Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре - казал мъдрецът. - Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да
преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там
пишело: "ПРИЕМИ СВЕТА"
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път - зачудил се
принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее,
да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в
него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се
бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? - попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих - отвърнал принцът - че светът е огледало на душата ми. Че душата ми
не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и
светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам
по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува -
и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него.
Научих се да го приемам, без да го осъждам - напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост - казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие
със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той
усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг - рекъл мъдрецът, -
този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.
|
Коментари
Публикуване на коментар