Притча за ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА

ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА Кристиан Годфроа

Кристиан Анри Годфроа е роден през 1948 година в Париж, в семейство на потомствен механик. От баща си научава, че всичко на този свят може да се поправи и че за всеки проблем може да се намери решение. Не се проявява като блестящ ученик по предметите, за които трябва да се зубри, но нерядко се случва да бъде ненадминат по френски и математика. Отрано се интересува от методите зао личностно развитие като средство да преодолее стеснителността и чувството си за неудовлетвореност и да реализира своето убеждение, че животът крие много възможности за постигане на щастие, богатство и успех. Спечелва стипендия и започва да учи икономика, но я изоставя, за да се посвети на виртуалния маркетинг. Основава собствена фирма, но тя фалира и поглъща всичките му средства. Тогава, заедно с двама приятели, създава дружество за усъвършенстване на ораторските способности, личностно развитие и ментална динамика. По-късно основава издателска къща "Годфроа", която бързо се разраства, но я продава и се установява в Швейцария, за да се посвети изцяло на писането на книги.

Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът. - Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка - отвърнал мъдрецът - Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: "ПРОМЕНИ СВЕТА" - Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. - Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял. Минали години. Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих се - отвърнал принцът - да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи. - Хубаво - рекъл старецът. - Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си. И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: "ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ" - Това си и мислех - си рекъл той. - Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал: - Какво научи по Пътя? - Научих - отвърнал принцът - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия. - Имаш право! - съгласил се мъдрецът. - С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си. Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ" - Да! - помислил принцът. - Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос: - Какво научи по пътя? - Научих - отвърнал принцът - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим. - Добре - казал старият мъдрец. - Да - продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна! - Точно това е следващата ти цел. - съобщил му мъдрецът. - Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: "ПРИЕМИ СЕБЕ СИ" Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано. - Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен - казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава. Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос: - Какво научи по Пътя? - Научих - отвърнал принцът - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм - напълно и безусловно. - Добре. - казал мъдрецът. - Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата. Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: "ПРИЕМИ ДРУГИТЕ" Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих - отговорил принцът - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно. - Добре - казал мъдрецът. - Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата. От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: "ПРИЕМИ СВЕТА" - Странно, как не съм видял този надпис още от първия път - зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед? - Какво научи по Пътя? - попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих - отвърнал принцът - че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам - напълно и безусловно. - Това е Третата мъдрост - казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света. Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината. - Сега си готов да преминеш отново през последния праг - рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината. И старецът изчезнал.