"За самотата на една пейка..."
Разговор на пейката:
Той отдавна е прехвърлил 70-те. Всеки ден по едно и също време излиза и бавно и самотно се отправя към „неговата” пейка…
"Все едно съм на представление на открито. Само това имам. Другарката ми отдавна ме напусна – отиде си от този свят. Синовете и внуците ми са в чужбина. Сам съм, много сам. Не ми се прибира в къщи – пусто е и празно. Когато съм на пейката, все ще седне някой като теб, за да си почине, да изпуши една цигара, да си изпие кафето. Опитвам се да заговарям хората, ей така, просто с някой да разменя някоя дума. Има хора, които ми отвръщат и ми е приятно, но има и такива, които ме поглеждат с отвращение и се преместват на друга пейка или просто си тръгват мърморейки. Аз не искам да се натрапвам, просто имам нужда да си поговоря с някого, но не за болести и за поредното погребение, на някой като мен. Наборите пред блока говорят само болести. Аз искам да говоря за живота. Тук на „моята” пейка е интересно – бременни жени, майки с колички, деца с колелета и разни други съвременни неща за придвижване, дето не мога да им запомня името. Момчета и момичета хванати за ръце или се натискат на съседните пейки – това е живота момиче. Ех, само ако имаше с кого да разменям по някоя и друга дума, без да се притеснявам, че ще ме наругаят… Виждам, че бързаш, да не те задържам. Ако някой път имаш време и път насам, ще се радвам да си поговорим.”
В очите му се появи влага и той подаде изнемощялата си ръка, с надежда, че някой ден ще можем отново да си поговорим.
В очите му се появи влага и той подаде изнемощялата си ръка, с надежда, че някой ден ще можем отново да си поговорим.
Самотните пейки знаят много такива истории и всяка една от тях носи тъгата и спомена за една човешка драма.
7000 Ruse, Bulgaria
Коментари
Публикуване на коментар